На рождения ден не празнуваме просто още една година. Празнуваме всичко, което се е побрало в нея — хората, които сме срещнали, трудностите, през които сме преминали, и обичта, която е останала около нас. Юбилеят е един от редките моменти, в които на едно място се събират хора от различни части на живота ни. Семейството познава началото. Старите приятели помнят какви сме били. Новите познават човека, в когото сме се превърнали. За няколко часа всички тези години застават една до друга. Човекът, заради когото е празникът, често има най-малко време да го види. Посреща гости, приема прегръдки, разговаря с всички и вечерта отминава почти неусетно. Затова сме там — за да запазим не само онова, което се случва пред него, но и всичко, което остава извън погледа му.

Не прекъсваме разговорите и не подреждаме хората непрекъснато за снимка. Наблюдаваме внимателно, движим се дискретно и разпознаваме важния момент, преди да е изчезнал. А когато е необходим общ портрет или малко напътствие, помагаме спокойно и ненатрапчиво. Снимаме смеха между старите приятели, погледа на децата към родителите им, ръцете, които се намират сред многото хора, и онези тихи мигове, в които човек разбира колко богат е станал животът му. Защото стойността на един юбилей не е в числото върху тортата. Тя е в хората, които са дошли, за да кажат: „Радваме се, че те има.“