Тази снимка е грешка. Една от онези грешки, които не планираш, не разбираш веднага, но после никога не забравяш.
Светлината беше „неправилна“, не такава, каквато трябваше да бъде. А ефектът, който се получи, изобщо не беше търсен. И може би точно затова тази снимка ми е толкова любима. Не само защото е на дъщеря ми, а защото тогава разбрах нещо много важно — понякога фотографията сама ти показва, че знае повече от теб.
Това бяха първите ми опити сама да изграждам осветление след едно сериозно тримесечно обучение. Тогава осъзнах колко различно е да снимаш, когато някой друг вече е подредил светлината, и колко страшно и объркващо е сам да застанеш срещу празното пространство и да кръстосваш светлинни източници, които „не те слушат“.
Фотографията ме научи, че грешките са най-добрите учители. Всяка те прави по-добър. Но има и такива, които остават да болят винаги.
Мисля, че фотографията е различна от всичко друго. Тя е желание, стремеж всеки ден да бъдеш по-добър. Да я усещаш с цялото си тяло и всичките си сетива. Да виждаш светлината там, където другите виждат обикновен момент. Да усещаш емоцията още преди да се е появила в кадъра.
Фотографията не ме оставя да стоя на едно място. Тя постоянно ме кара да гледам, да усещам и да искам повече от себе си. Не ме плашат годините щом мога да и се наслаждавам.
През целия си живот съм снимала, но преди 8 години реших, че вече искам фотографията да бъде не просто любов, а нещо, в което да се потопя истински. Тогава започнах да виждам колко необятен е този свят — техника, светлина, композиция, усещане, емоция… Имаше моменти, в които се губех сред всичко това и гледах работата на големи фотографи с мисълта, че никога няма да достигна онова усещане в кадъра. Но желанието ми да търся правилния момент беше по-силно от всяко съмнение.
Още преди да започна да снимам професионално, 2–3 години не пропусках курс, обучение или семинар. Исках да разбера основите, да знам защо светлината говори по един начин, а сянката — по друг. С любовта ми се роди и тази жажда да уча постоянно, да търся още, да усещам, че с всяка снимка ставам една идея по-добра от вчера.
Днес вече нямам страха, че няма да се справя. Имам спокойствието, че съм изминала пътя дотук с много натрупан опит и знания, но и ясното усещане, че още не съм стигнала там, където искам.
Днес работя с последните модели фотоапарати и обективи на Sony и усещам, че най-накрая техниката отговаря на всичко, което искам да създам като кадър.
Тук съм за да намеря хората, които все още търсят своя фотограф… и може би чакат точно мен.